Лилит и петте предмета

Фаетон не сполучил в опита си да направи същества, подобни на създадените от Хармония и Баланс такива. Неговите творения обаче освен че не изпитвали болка, имали точно определена насоченост, обвързана или със светлината, или с мрака. Те имали право на избор на пол и плът, защото нямали такава. Най-голямото им преимущество обаче се оказали крайните им чувства, както и огромната бързина, ловкост на телата им, а и гъвкавостта им.
Първото чедо на Фаетон, осмелило се да използва правото си на избор на пол била Лилит - умна, адаптивна и ловка. Тя обаче носела мрака в себе си, чрез който използвала най-добрите си качества - аналитичност и гъвкавост на съзнанието. За кратко време научила много неща. Била е привлечена и заинтригувана от хората като извор на енергия, като чувства, начин на действията им, използваните методи от тях и борбеността им.
Тя е единственото чадо на Фаетон, което след като го е видяло не е било убито от това, което е видяло. Изпада в странно състояние на непробуден сън, а енергията, с която живее (или душата й) бива разделена от тялото и се разпръсква по земята под формата на 5 предмета, изразяващи 5 лоши и човекоубийствени качества (ако объркам нещо да ме поправи ЧС, че с него го измислихме):
1) Чаша - Изкушение;
2) Кама - Предателство;
3) Пръстен - Желание за могъщество;
4) Диадема - Желание за власт;
5) Колан - Желание за отмъщение;

Така предметите трудно могат да се докопат ей така, защото просто в тях живее енергията на Лилит, която определено не се дава лесно да бъде докосната. Именно тя се формира в тези пет предмета.


Обобщено за нея може да се кажат следните неща до момента:

1. Преди допира си с външния свят Първата наблюдаваше внимателно човешките същества, по-специално жените, те в нейните очи бяха освен сноп от енергийно поле и прикрити в красива обвивка кукли , полагащи усилия за красотата си, предизвикващи бурни страсти и емоции в мъжката част на хората. Лилит искаше да прави същите неща като женските създания - да прелъстява, да трупа познания, защото знаеше, че не само плътта е достатъчна да събуди интерес, да се зарежда с енергия, която да подхранва мрачната и същност. Да, тя беше първото безплътно създание, приело мрака в себе си, но знаеше какво иска и как да го постигне - да види лицето на Фаетон , просто търсеше многообразие в начините за това. Наясно бе, че само хората могат да разберат създателя й, както трябва, да го видят истински в цялата му светлина и мрак, противоречието на същността му.
При допира си с външният свят тя си избра пол "жена", защото това й харесваше. Лилит получи една прекрасна обвивка - бяла млечна кожа, почти прозрачна, черни като мрака коси и тъмни, изкусителни очи. Новото й тяло бе нежно, деликатно, съвършено във всеки един малък детайл.. Най-точното описание за нея бе "Мрачна Красота", която заслепяваше дори гордите ангели, приели светлината в себе си и будеше завист и възхищение в побратимите и посестримите й, все още безплътни носители на тъмнината в сърцата си.
Получила това ново оръжие - плътта, ухаеща на изкушение и подканваща за страст, тя започна да преследва целта си. За осъществяването й обаче бе нужно много време и нечувани умения, които Лилит попиваше доста бързо, което водеше до още по-голямото у съвършенство и развитието й като строг индивидуалист.
По пътя към целта си тя реши да използва всякакви мръсни, тъмни и жестоки средства. Прелъстяваше демоните и някои ангели, използвайки първичната им страст и диво плътско желание, копнежа им да изпитат това, което бе ново за тях. Нещото, което често наблюдаваха чедата на Фаетон бе странната форма на близост и допир между хората - интимните удоволствия и чувствата. Тази новост пробуди импулсивността и първичността на демоните, но ангелите не пожелаваха да изпитват тези наслади, защото носеха светлината в себе си, а това не им позволяваше да се отклоняват от чистотата на мисленето си. В това беше слабостта им, за която само Фаетон знаеше.. те бяха добрата му половина.
Лилит съзнаваше, че с изящното си тяло тя не би могла да спечели уважението и чувствата на ангелите, затова реши да използва друг метод - гъвкавия си остър и режещ ум, както и свободното си мислене.
Познанията си тя натрупваше бързо, след всяко прелъстяване, служещо за показност на демоните относно човешките глезотиййки, будеше в тях възхищение.

Чувствеността й събуждаше първичните желания на други, които продължаваха напред да действат страстно и лудо, да носят пламъка на любовта й в себе си.
След определен период от време Първата пожела да има ангелите, за нея, мислеше си тя, би било сладко чистите и невинни ангели да се превърнат в покварени и мръсни според разбиранията им. Но най-вече тя смяташе, че Фаетон обича повече тях и именно поради тази причина искаше да ги унижи пред него, предлагайки им да я последват, също изпитваше неимоверно желание да пречупи гордостта им, да им покаже, че те имат чувства също като чадата, носещи Мрака..
Опитите й донасяха в повечето случаи успехи. Така гордите ангели се влюбваха в свободата на ума й, биваха прелъстени и....изоставени, а Първата невероятно доволна от постиженията си.

2. Легендата за сълзите на Лилит.
Бъдещите многооки отвърнали на усмивката Й с оскърбления и насилие, но тя била най-могъщото чедо на Фаетон и не могли да я унищожат въпреки броя си. Тя се е разплакала, но не заради непознатото до този миг чувство на болка, а обидата, че са я отхвърлили като жена. Докато сълзите се стичали по съвършенното Й лице, ги проклела никога да не изпитат друго дълбоко чувство, освен жаждата за насилие. Силата на нейната клетва ги превърнала в това, което са до ден днешен.
А представено от оригиналния си автор това изглежда така:

""Елате!"-ръка по-бяла и от мляко,по-прозрачна и от слънчев лъч,по-мека от милувката на вятъра се протегнала към фигурата гордо разперила черните си криле, закриващи слънцето."Елате!Елате с мен!И ще получите всичко което желаете!Ще изпълня същността ви с болката на милиони невинни!Ще ви нахраня с душите на милиарди непокварени!Страхът ще бъде вашето име!И пазрушението вашият знак!ЕЛАТЕ!"


Гласът и разпали в главата му желание, страст,Такива за каквито не подозираше.Такива за които незнаеше.Катива каквито ЖЕЛАЕШЕ и ПРЕЗИРАШЕ.

"НЕ!-отговорът му я шибна по-мощно отколкото и най-могъщият удар.Презрението му подкоси краката и.Усмивката и гневът изписани на лицето на демонът я раниха така както никой досега не бе успявал.НЕ, НЕ , НЕ!-подеха другите зад него.НЕ!"

Изненадана от отказът , наранена от отхвърлянето Лилит проляла няколко сълзи.В болката и гневът си тя проклела своите събратя.

"Проклинам ,ВИ!Да се ненаситите на болка и страдание.На Хаос, Смърт и Разрушение!И нито едно дрого чувство да не бъде така силно у вас както тези!"

Толкокова могъща била клетвата ,че невъзможното станало.В гневът и болката си тя дала на събратята си част от себе си.Променяйки ги.Правейки ги по-силни , по-жестоки , по-безскрупулни.Лилит , наречена по-късно Първата , Чедо на Фаетон, станала майка на тези прокълнати създания, които нарекла Многооки. "

3. Според маговете илюзионисти, Лилит се нарича "Дот`Лили" и има свои последователи (предстои да се описват):

"- В далечните Средни Земи са потомците на Дот-Лили, Хирве`Исил.Те цъфтят, но не процъфтяват.. В мъгливите утрини белите кораби отплават от заливите сиви....Скъпо мое дете, трябва да ги върнеш към дома, като им покажеш листата..... и накараш да чуят духовете.... - белобрадият вече разсеян старец погледна тъжно към жаркото слънце.. - Тихи са Средните земи - без песни сега. Кораб не остана там... - за миг странните думи оттекоха сред пясъчните дюни.
- Отвъд залеза потреперват звездите.. Сребърната песен все още се чува. Фифирула`Дут... Ще ги намеря последователите на Дот-Лили. - самоуверено каза младата девойка, погалвайки с дългтите си фини пръсти слона по ушите. Разбрах какво точно трябва да правя и знам как да действам.. "

4. Пред последователите на демонската раса (които обаче мисля, че няма смисъл да участват вече в оформеният до момента свят на Мюриън и може би ще изтрия темата) Лилит е представена като Сянката и те са нейни деца:

"Двойката влюбени бяха доста нарцистично настроени. Винаги изглеждаха добре, бяха красиви, с бял тен и с прекрасни тъмни коси. Албиноси. Гордееха се с непривичната си човешка красота. Всъщност бяха деца на една майка, въпреки че не знеха това - на Лилит.
...Луната сякаш заплака... Кървава светлина окъпа Макбет и Алигери. Светлинни окови обвиха сърцата им и ги превърнаха в скъпоценни камъни - две половинки от прекрасен диамант, който обаче можеше да бъде съединен само от жрец на Сянката.Двамата изгубиха спомените си от човешкия си живот, знаеха само, че се обичат и бяха заедно, всичко друго им беше чуждо и неясно, бяха им дадени различни имена, не помнеха кои са, нито какви са били.
Усетиха странен глад и трябваше да отидат да ловуват.. Бяха се превърнали в последователи на демоните - прелъстители, верни на Сянката.
Те живеят, консумирайки енергията от душите на убитите си по бърз и лек начин жертви. Служеха за храна на Сянката, на която бяха верни всички тези демони - прелъстители. За тях отиваше малка част от енергията на пожертваната душа, а голямата част оставаше за тяхната възхвалявана..."
...
5. Що се отнася до демоните Асмодеи, те виждат в Лилит най-съвършеното и красиво нещо в света та Фаетон и чадата, приели мрака:
"Тъй като Лилит била най-съвършеното и красиво създание на мрака, което някога се бе появявало, асмодеите тайно й се възхищавали. Тя била хитра и усетила слабостта им към нея, отишла при тях с думите:
"Искате ли да сте красиви и съвършени? Аз ще ви покажа пътя към перфекционизма и ще ви даря с такива изваяни тела и плът, за които не сте и мечтали". След това тя с лекота ги прелъстявала и обучавала на докосванията на плътта и вдъхвала аромата на физическата близост във вече приетите от тях обвивки с неподражаема изваяност. Този вид демони се превърнали в точни копия на Лилит, макар и не чак толкова красиви, но наистина сред другите си събратя изпъквали. Първата искала от тях да имат дълги коси, порцеланови кожи, крехки тела и деликатни устни. Благодарение на нея те придобили и огромни тъмни очи, както и нежен слух, с който съумявали някак да дочуят най-тайните страсти и желания на хората и събратята си. Може би подаръка й към тях бил огромната чувственост и страстна натура.
Лилит не съумяла да им обясни как точно трябва да действат, както и не успели да разберат какво е да притежаваш нещо друго освен безупречна външна обвивка, но след комуникацията си с нея те заучили някои нейни методи, които били стандартни и еднакви спрямо всички.
След потъването на Първата в непробуден сън, асмодеите останали във формата, в която тя ги оставила - русалки, водни нимфи и самодиви, също така и прекрасни жени (и мъже), които живеели в недостъпни места, където приканвали жертвите си."

две уточнения
- Лилит не е наблюдавала външния свят, а вещественото измерение.
- Наблюдавала го е от първоначалната гледна точка на безплътно, изцяло енергийно същество. Синхронизирането на жизнената енергия с веществения свят й е дала тяло и плът. И тя е първата, която е получила такова. С получаването на плът идва и избора на пол, който изразява най-дълбоката същност на характера на даден ангел или демон. Изборът на Лилит е бил да е жена до мозъка на костите си.