Очи умират в блясък......

Въздушни кули - срутват се на пясък...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...
Светци неземни - по дъното се реят,
набожни роби за демоните пеят...

Бардът рецитирише така известния на всички набожни лица стих. Всъщонст ересът обвиваше цялостно страната Хистрия, ръцете на жреците се покриваха постоянно с нова свежа кръв на новородени и греховни целувки обличаха дланите им в мрак.

И споменът се пази зорко от гордостта...
Идеи много в измислица една,
новороден умира в болка и тъга,
положен в ложе на безвременна студенина....

Южна страна, със странни принципи....Недъгавите бебета се убиваха още при появата си на бял свят заради перфекционизъм от страна на висшата аристокрация.
Крайната цел на живота и смъртта в това свърталище на красиви жени, еретични вярвания и властни мъже е съвършенството във всичките му форми.

Но тук не се говори за болест на депресия,
несвързан е брътвежът на мъртвата душа...
Цари велико, вечно кралско безразличие,
погледнато през цветни стъкълца...

Хората в Хистрия са доста весели и обичат да се забавляват. Удоволствията са начина им на живот. Там нито мъжете, нито жените са моногамни. Празнува се постоянно, а честта и достойнството са непознати понятия. Властта е преди всичко, а средствата за постигането са винаги оправдани, независимо, че са свързани с кръвосмешение, убийства, жестокост и безумия.

-----

Има два главни града - Ромел и Рюк, множество по-малки градчета и селца на отделни кланове.
По форма на управление страната е конституционна олигархия. Законите се приемат от всички владетели на отделните места и се обсъждат всеки месец, като един път годишно се вземат решения по развитието на направените предложения.
Войската се състои главно от стрелци с арбалет и лък. Има и пехота, която е въоръжена с пики, копия и двуръчни мечове, които се използват по-рядко.
Вярата в божества е по - скоро ерес - някои почитат демони асмодеи, други - единаци, а трети са поклонници на раздвоения Бог. Малцина почитат във Фаетон или Лилит, но множеството хора вяврат само във властта, сношението и парите. Силата на познанието е в неизмерими граници и достойна за почит.

-----

Войникът хвърли малкото телце на новороденото бебе с липсващо пръстче на лявата ръка от високата, гротескна скала в бездънната пропаст без да му мигне окото и по заповед, разбира се. То полетя към гибелта си, докато нощното небе се процепваше от поредната мълния...
Луната сякаш се оцвети в кръвта на опозорена девица, докато три огромни крила се разпериха, разпръсквайки черните си, покрити с червено по крайщата пера в унисон с разцепеността на облачните дълбини.
"..Този свят.......Дотяга ми от него, но.. понякога ме забавлява все още със странните нови конфликти на хората, които израстват като бурени сред цветята, които много обичам... " - погали отровната лилия, сложена от лявата му страна - ухаеше прекрасно и Еракатан се усмихна с ужасяваща нежност.
Малкият, разчленен от удара при падане, труп остави грозна следа между камъните и тревите по земята. Той не представляваше интерес за Единака, но съществото побърза да изконсумира душата му, преди да изчезне в дупката на вечността. Радост за поклонниците му, стига да можеха да го видят.