Поезия

Уви…


Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася..
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота...

Но дай водка, не се стягай
Искам да удавя своята тъга.....
Аз зная, че изпитвам слабост
към сладката, добра лъжа.......

Която ти изричаш леко, друже,
а вадиш корена на любовта...
Болезнено и рязко, признавам те,
Ти си.. Несравним в жестокостта...

Изстиваш, струва ми се някак си...
Но Пий до дъно, ще получиш топлина..
Отдавна се отказах от опитите да се сгрея
на огъня на твоята безмерна студенина....

Пий вино друже, помага ти
да забравиш поредната лъжа...
Уви, аз помня до болка думите,
направили ме отново за резил...

За себе си.... да плача, ще откажа.....



--------

Посрещнах пак позната вечер,
изпълнена отново с тъга…
Изрязах болката от корен,
за да приема поредната лъжа..
Да чакам като всеки път
нееспазеното обещание..
Да се надявам, както винаги,
че има смисъл в новата сълза..
На Думите, които нежно галят
ушите тъй, както перцето вятъра..
Отвяващ го далеч със самота........
Приличаме си, аз също съм сама...

*******

За миг превърна се в пепел и последната искра
сменена някак си тактично със сърдечна празнота -
Безупречна...

Донесе Крах сред множеството упреци
и се разбрахме мълчаливо - няма как да има
Щастие...

Усетих дупка - там вляво под гърдите си,
студена тръпка преминава през нова пустота -
Отиде си...

В гонитбата на вечно мнимото разбиране
не случихме на истински разперени крила -
Строшиха се...

Привлечени от изкушаващата гравитация,
посрещнала с усмивка залеза на любовта -
Измислена...

С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия
на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота -
Пукна се.

За миг изчезна малката ни вечност,
изплетена в романса на две сърца -
Изгубени...

В очите изморени, потопени в миглите,
покрити със сълзи от мълчалива самота -
Умиращи.

Имам нужда от теб.
От теб единствено.
Не ми трябва вятър - достатъчно ми е да ме погалиш с ръце.
И слънце не ми трябва – мисълта за теб ме стопля още щом отворя очи.
Луна и звезди? Ти ги рисуваш с пръсти по гърба ми.
Вкусът на вишна, сладък и горчив, разлят по устните ми - не.
Твоята целувка ми стига.
Ти извиваш тялото ми с нежни длани в трепетен танц
под звуците на собственото си дихание.
Ти шепнеш думите, които изговарям.
Ти пишеш редовете вместо мен.
Ти вдъхваш сила. Даваш смисъл.
А дори не осъзнаваш.

За тебе се усмихвах, треперех, танцувах, дишах.
За тебе хабях дъха си.
Пак за теб сега хабя мастило.
А така ще се оттърва ли от спомена?
Дали накрая просто ще се свърши?
Няма вече да има какво да кажа?
Лицето ще се сбръчка в щастливо различна гримаса.
Тялото ще отмалее и музиката ще утихне.
А мисълта за очите ти ще се изпари в последна примирена въздишка.
Ще пожълтеят белите листи, ще свърши мастилото, ще се изтъркат клавишите.

Не, сигурна съм, няма.
Ти винаги успяваш да пробудиш с присъствието си онази част от мен,
вкопчила се безнадеждно в миналото.
Прекъсваш прекрасен черно-бял сън на осъзнатост.
Откъсваш ме от постелите на реалността.
Принуждаваш ме да се скитам
разголена и боса
през безкрайни тъмни коридори,
към несъществуващ кристален прозорец,
през чиято прозрачна материя уморените ми очи
ще търсят на мрачния хоризонт отдавна залязло слънце.
Пробуждаш ме за битка с онова,
което разумът ми сякаш преди цяла вечност
заточи дълбоко в мен.

А как да победя, когато целият затвор гори
в сладка наслада при мисълта за поражение?

Вулкан от Н е ж н о с т.
О б и ч. И с т и н а . Аз и ти...
Две тръпнещи от страст
Т е л а.... Докосване…Начало.
Р ъ ц е – опипващи до лудост !
О ч и – премрежени от страст !
Изпепеляващо горещи у с т н и !
Побъркващо желание за цялост !
Везни. Ж е л а н и е – реалност,
безумие и разум !
Аз и Ти . . . Безкрайност…

Чудя се. . .
Аз ли те магьосах, или Ти ме урочи. . .
та TAKA TE OБИЧАM!
Очите ти...дяволски...ДA
те ме привличат. . .
Tе са твоята нежна примамка :-)
В очите ти топлото тайнство
ме повежда към Oня Aмвон,
oткъдето Oлтара пристъпвам
и забравям поредния Грях
и изправена г o л а
стоя пред oкото на БОГА. . .
Да не те обичам. . .НЕ МОГА!
)))
p r o s t o te o b i c h a m . . . Tova e!
i ot L j u b o v t a ti vsishko tova e!
o b i c h a m t e… i z a t o v a…
s a m o
e l a da pogalq liceto ti. . .
shte vzema ot nego trevogata
da izglejdash dobyr i usmihnat
da izlyjesh, che nqmash problemi
i dekoryt syvsem da e istinski;
shte si obleka priqtnata koja
na charovnica – palavo-nejna
…i…
shte sloja glava
v y r h u s k u t a ti –
bavno i p a d a s h t o
predi da se gmurna
v o c h i t e ti –
r a z c y f n a l o-nejno –
dari mi mashata za ogynq,
koito kytash v syrceto si
za da preglytna
s h t a s t l i v a sylzi si,
za da zarovq
s p o k o i n a tygata si
s a m o
podai mi nejno rykata si. . .
i sled mig shte ti zagovorq
s a m o
s ustni, s prysti i dlani
a ne – v beli n o t i
i ne v shareni stihove
s a m o
v takt shte se pricelq
kym t e b e. . .
v ochite…
na tvoeto ramo –
vecherno –
v rycete…
ustata…ezika…
po pyba…i ottatyk
nad nego…
nad uhoto ti –
pareshto –
v izvivkata…
l e k o…
po vrata…
i po pypa…
otgore…
na tila ti –
trypno otpusnat…
i posle gyrba,
i pleshtite,
i krakata,
i tqloto…d a j e
J e l a q…I SKAM TE
C E L I Q
s a m o
z a chas-sec-mig da e…s a m o
chastica ot mig………. s a m o
vek
hilqdoletie…era
…vechnost vyv vechnostnost…
s a m o
O B I C H A I M E
z a v i n a g iiiiiii-i-i –
molq te… s a m o …
[/b]

ЗАБЕЛЕЖКА: МОля пиши на кирилица или ще изтрия творбата ти.

На дланите ми
кацна обичта.
Докосна със крилете си
ръцете ми.
Невинно бяла,
нежна като пух,
усетих я
достигна до сърцето ми.

Погалих я
по фините криле.
Затоплих я
и тя ми се усмихна.
До себе си я гушнах
и безброй цветове,
върху лицето ми
се отразиха.


Wink sunny flower