Сков Яркен

Име - Сков Яркен
първостепенен герой
раса и произход- получовек-полуелф. Баща му велик тъмен маг, а майка му - Силтари-ин-Нинкуе
Възраст - видимата е четеридесет и две. На тази вързаст е от... много време!
Статус - бивш светец на мрака, отръкъл се от него и обърнал се към учението на елфите за "Танцуващото Равновесие".

1)
Външен вид (съвпада като текст с описанието ми на Терем Харт в Даная. Няма проблеми, защото това е извънигрово описание):

Походката и поддържаната му физика създават усещането, че е по-млад от своите четеридесет и две години. Впечатление, което се подсилва от факта, че е добре сложен, малко над средния ръст.
Има тъмночервена , къса коса, широко чело, по което са започнали да се появявят бръчки, прав, типично "гръцки" нос, леко скулесто лице, малки, прилепнали уши и свити навътре устни - горната почти напълно.
Оставил си е брада по протежението на челюстта, с леко разширение под долната устна. В долната част на челото, точно между веждите, има татуирана буквата " m ", с крайно ченгелче, което извива и преминава в острие. Това е знака на скорпиона, който в южните земи се смята за носител на самоубийството и пароксистичното чувство. Имал е хилядолетия, за да махне този знак, но не го е сторил, защото е разбрал, че миналото не се заличава, като го забравяш. Също така, заради досега с Първичния Мрак, очите му са останали изцяло черни - без ириси и бяло.
http://elfwood.lysator.liu.se/art/l/o/lovendahl/scorpio.jpg.html

2)
Характер: От невръстна възраст в него се борят безграничното и безбрежно равновесие на елфическата душа с вечната неудовлетвореност на човешката му половина. Мракът, родил се в него заедно с бащиното семе, допълнително го тласкал към търсенето на могъщество на всяка цена... И само вродения стремеж към цялостност, вродената мъдрост на елфическата му половина или пък самата Съдба са го накарали да се отрече от Съвършенството на Мрака* в името на живота. Понастоящем е добър и състрадателен човек, макар и да носи едно страховито, безкомпромисно чувство за справедливост. Единственото, което го спира да прекроява света по неговите си предствави за правилно и нередно, е чувството на емпатия, което е развил заради способността "Цялостност и Едновременност"

4)
История - в кратката си младост, изпълена с насилие и стремеж към съвършенство и мощ, Сков достига до измеренията "под" Шибалба. В следващите три века (абсолютно измерено време) успява да стигне до "Езерото от Мрак" и да го преодолее като препятствие, изправяйки се лице в лице с тъмната страна на Фаетон, със Сянката на Слънцето. Получава абсолютно могъщество, ограничено от простичкия факт, че абсолютното зло ражда абсолютно страдание, а то създава истинските светци на светлината.

Не се знае колко време е прекарал в състояние на нирвана, но в един момент се е отказал от нея и от силата на мрака - завърнал се е във веществения свят, освободен от всякаква свръхестествена мощ. Опитва се да живее като обикновен човек, но не се получава - създава семейство, което постепенно се отчуждава от него. Тогава той извършва пътешествие на изток и след 1563 години раздяла се вижда с майка си - Силтари-ин-Нинкуе (Сияещата в белота). Тя го обучава в "Танцуващото равновесие" и му предава основите на онова, което елфите наричат цивилизовано, етично поведение.

За негова жалост това не е края на превратностите в живота му - при едно от скитанията си намира пръстен с изумителна красота. Той го взима и това се оказва грешка, която почти го погубва - пръстенът събужда в него предишната жажда за могъщество. Духовната битка между Сков.... и Сков е толкова тежка, а и пръстенът я усложнява допълнително в такава степен, че в един момент губи разсъдъка си.

Скита със седмици из пустинята в източната част на средните земи, гърчейки се между новопридобитата мъдрост и жаждата за знания, умения, власт, всемогъщество.... и тогава идва просветлението. Отделя мрака в себе си във вид на меч. Оръжието е въплътената тъмна страна на самия Сков Яркен, но освен това то съсредоточава в себе си и Мрака от околното пространство. Парадоксално, но всъщност съвсем логично това съсредоточаване на Мрака в меча причинява светлина - острието е черно, но в същото време свети с чиста, бяла светлина.

Свойствата на оръжието били странни - то било част от Сков Яркен и в същото време нещо отделно. Поглъщало в себе си всички неблагоприятни енергийни въздействия и наранявало не само тялото, но и енергийната структура на жертвата и дори самата и душа. В същото време тъмната страна на Яркен, затворена в меча, се опитвала непрекъснато да го обсеби. Той й устоявал, като пропускал гръмотевичния й шепот през и отвъд себе си - съсредоточен до там, че едновременно го възприемал и отхвърлял. И въпреки това опасността оставала - винаги имало риск меча да го обсеби - особено ако си позволява поведение, което е двусмислено от етична гледна точка.

След като създал меча си, Яркен успял да се оттърси от пръстена и го захвърлил в пещера някъде из пустинята. Открил обаче, че Меча се съчетава добре с учението за "Танцуващото Равновесие"(а също така, че точно това оръжие винаги е на една ръка разстояние от него където и да го оставя). Заради опасността да бъде обсебен от меча си обаче, останал в пустинята, отдавайки се на медитация и тренировки по бойни изкуства. Този последен период продължил 3524 години и накъде по средата му постигнал "Целостта и Едновременността".

За тези три хиляди и половина години е обучил само няколко ученика как да създават такива мечове - причината е, че искал от адептите следното:
да го намерят сред пустинята, да са с чисти сърца и вече да са постигнали огромен напредък в "Танца на Равновесието", бойните изкуства и "Целостта и Едновременността". Това е ограничил броя на потенциалните ученици до изключително малка бройка.

---------------------------
*Съвършенството на Мрака - от чисто философска гледна точка става въпрос за онова, което се получава в душата на човека, когато.... когато се опита да приложи на практика концепцията за СвръхЧовека.

Защото ценността на едно нещо е във взаимовръзките, които има с останалата вселена, а не поради някаква абсолютна, иманентна ценност. Тоест грешката не е на Ничше, а на християнското мислене изобщо.... но това е друга тема....

Ох, тука някои неща трябва да ги обсъдим в Кю.-то, че много дълго ще стане да пиша постове..
Освен това.. Каква е целта на Сков, както и на тези, които е обучил и още нещо - какво и кого ще пазят? Лично аз бих ти предложила да пазят хората от Бурж, че там положението доста ще се понапече....Всички искат пари, нали знаеш, а извор на пари тлавно Изтока... Освен това, трябва да уточним дали петте предмета на Лилит, сред които и пръстена ,ще излъчват енергия сами за себе си, която да неутрализира този, който иска да притежава въпросното нещо или просто ще носят проклятие, което трудно ще може да се премахне или поне с неимоверни усилия. Трябва да се обсъди..

1)
Да - предметите са невероятно могъщи и активно променят поведението на носителя си.
2)
да - Ферундалите са прототипа на силните и слабите страни - но то така е и за носителите на огъня - използваш същата инжинерна конструкция, но с различни цели, при различен произход и т.н.....
3)
Да се отречеш от Силата, от нейната пристрастяваща привлекателност, която притежава сама по себе си - това всъщност е условието, за да преминеш "Езерото от Мрак".
До "Санката на Слънцето" могат да достигнат само тези, които търсят Съвършенстото, а не всемогъществото, Знанието, а не всепозволеността.
Така че самия факт, че Сков е стигнал до "Дъното", означава, че може да направи един последен избор... и то при абсолютната свобода на Една Абсолютно Свободна Воля.
... Вземете почетете Ничше....

Нищо не разбрах.Я, моля те вземи ми го обясни на Зуахили, че да проумея поне нещо от горенаписаното.

Освен това, идеята за мечът на една ръка разстояние си е моя и настоявам за 51% от авторските права.