Страндед

Самотата е нещото, което винаги е плътно до теб, винаги пази и убива, но едно е сигурно - чувства се.
Най-тежките моменти преодоляваме сами, винаги е било така и винаги ще бъде така. Думите за общ товар, подкрепа и други подобни са пълни заблуди или фалшиви илюзии, а може би нещото, което искаме да чуем? Все едно, резултата е един - с желание или без аз винаги преодолявам нещата сама, както всеки път до сега.

Страндед беше седнала на една скала, а прекрасната й кестенява коса бе развяна нежно от вечерния бриз, събирайки в себе си всеки лунен лъч. Огромните й крила, покрити с черни пера, лъщяха, сякаш за да заслепят с тъмнината си черния воал на нощта. Очите й с цвят на лешник гледаха празно хоризонта пред нея и сякаш поглъщаха низината под високото място. Спомени се рееха в главата на красивото самотно момиче, за някога красиви неща, които обаче бяха изключително малко на брой и бяха закрити от фона на лошите шарки на предателството, измамата, самозаблуждението и обидата. Но за нея това нямаше значение, свикнала бе на това, беше нещо нормално. Като Демон Единак тя живееше, за да унищожава всичко скъпо и интересно на Лилит, за да може да убие накрая и нея - съществото, което я бе превърнало в молител, бе накарало очите й да се пълнят със сълзи, бе я направило слаба. Мразеше я, но за разлика от събратята си имаше повече достойнство, както и справедливост (все още запазена от ангелските й години) и искаше, когато Лилит се събуди поне да има време да я погледне в очите и да умре. Може би щеше да се получи нещо като двубой, но бе твърде малко вероятно. Страндед се изправи бавно и установи, че е в оригиналната си форма - Архане. Чрез магия се преобрази в млада девойка, облечена в черна
впита рокля до коляното, с пищно деколте. Обута бе в черни кожени ботуши до коляно, а на ръцете й се появиха ръкавици от същата материя, с отрязани върхове на пръстите. Крилата изчезнаха и тя мълчаливо, тъжно и грациозно потегли към убежището си с безизразен поглед.

Раса: Демон Единак
Възраст: двадесет и пет човешки години,но не помни възрастта си като чедо на Фаетон, приело мрака.
Външен вид: нормално телосложение и височина
Характер: студен, дълбок, жесток, с първично чувство желанието за отмъщение, нескрита агресия; необщителна, действа без да говори или мисли.

Цели (както и на останалите демони единаци): Да срути всички храмове на Лилит, както и самата нея, убавайки жриците до крак, както и да наруши всяка форма на щастието, което й е било отнето; Да види в лицето Фаетон