Кимару

Кимару
Човек - хиповизно джудже в лека форма
Статус - първостепенен герой
Родина - Загора
възраст 44-ри
ръст - 150
тегло - 75


История:
Кимару е на четири години, когато князът на селото, в която живеят неговите родители, заповядва да избият цялото му семейство. Бащата загива, но успява да осигури бягството на близките си. Те обаче са преследвани и, след продължителна гонитба, войните ги настигат и убиват. Кимару оцелява под тялото на майка си и започва да се скита из гората. Почти умира от глад, когато го среща елфът Ранагонд-ен-Амарт, който пожелава да вземе малкото гоблинче без да обяснява решението си пред своите близки - дали е резултат на прищявка, милостивост или предчувствие. Но го прави и поема под грижите си малкото, като постепенно, необяснимо и за самия себе си се привързва към него. Заради него пътуват доста, прекарвайки времето си в обучение, преподаване на еллафи, обноски и представи за красиво и грозно.

Ранагонд открива, че малките човешки същества имат повече от прилична възприемчивост към обучение - Кимару обожава да слуша приказки вечер, докато го приспива, проявява наклонности към съзерцаването на картини, доказва невероятна упоритост в изучаването на езика, литературата и културата на елфите. За беда обаче възприемането на елфическите представи за това, що е прекрасно, го довежда до терзания, които почти изпепеляват душата му. Виждането му за красиво и грозно го карат да се ужасява от собствения си облик и дори от себеподобните си, които в очите му представляват карикатурно подобие на елфите.

Постепенно вътрешният конфликт се задълбочава и през пубертета достига до степен, когато младежът изпада в депресия. Дъното е достигнато, когато се влюбва в приятелката на Ранагонд - прекрасната Гуенте-ин-Аданкея. За разлика от неговия осиновител, тя е от тъмните елфи и търпи присъствието на Кимару със съкрушително безразличие. Тоест по начина, по който преглъщаме увлечението на близките си по екзотични и отблъскващи животни. За нея той е просто говорещо, дребно изчадие.

Да обожаваш същество от раса, която считаш за по-висша от твоята, да знаеш, че нямаш право да се гневиш срещу отвращението в очите на тази, които боготвориш.... това е ад. Кимару изплува от него, като започва да пише поезия. Твори под псевдонима Менелдил-ну-Итилдин, а Ранагонд помага за издаването творбите и скриването на истинската самоличност на автора. Скоро стиховете му стават известни из Белерианд и дори извън него (Идеята е, че някой от стиховете в темата Поезия са писани вътреигрово от него).


Пределът е, когато една сутрин влиза в библиотеката на Ранагонд и заварва Гуенте-ин-Аданкея да чете негов стих. Мелодичният й глас се лее из помещението, докато той подрежда бюрото на осиновителя си и преглежда кореспонденцията му. Елфата, която е изключително красива дори по стандартите на собствената си раса, не се смущава да чете любовна поезия в негово присъствие, защото не го възприема като разумно същество... но той почти припада от изумление, когато разбира, че тя съчинява стихове в отговор на прочетеното. Няколко месеца по-късно нейните произведения също стават любими на всеки Белерианд, който умее да цени изящната словестност.

Тънкият момент на пикантност идва от момента, че в нейната поезия има препратки неговата... това кара читателите да наострят любопитството си за отговора на Менелдил-ну-Итилдин. Но такъв не последва, защото Кимару не желае да въвлече елфата в ситуация, която би я направила за посмещище в собствените й очи. След тежък разговор-изповед с осиновителя му, Кимару го напуска и започва да броди сам по света.

Тежките премеждия по широкия път, както и непрекъснатите унижения от "нормалните" хора, го принуждават да научи изкуството на самоотбраната. В далечен южен град започва като слуга и прислужник в школа по бойни изкуства и постепенно привлича вниманието на Талион Сул - единия от преподавателите. Започва да тренира и с времето танца на словото и поезията на меча започват да се сливат в странно, но хармонично единство. Единство, което го отвежда до истинското майсторство, навътре в първото ниво на "Целостта и Едновременноста". Той би останал до края на живота си в школата, но в града избухва бунт и учителят му застава на страната на местния лорд. Кимару не е съгласен с това и се включва на страната на недоволните занаятчии и дребни търговци. Когато бунтът е смазан, напуска града и отново започва да броди.

Характер:
Страстна, изтъчнена натура, затворена в тяло, от което се ужасява. Има тънка чувствителност за красивото и грозното, за пропорции, ритъм и играта на светлината рано сутрин върху чашките на събуждащите се цветове. Той е истински творец, което значи, че би отклонил срамежливо предложение за надпяване с друг бард... но ако приеме, тежко му на противника - Кимару се стреми към съвършенството във всяко свое изпълнение). Все още поддържа връзки с Ранагонд, който му помага да публикува новите си стихове - въпреки това обаче, от страна на Кимару има едно чувство на неудобство, че си е позволил да се влюби тайно в недостъпната за него приятелка на осиновителя му.

Външен вид
- Има светли коси, кожата му е светла, а очите светлокафеви с златисти петънца, всъщност са почти жълти. Има гърбица, едра за тялото си глава и къси, но много силни крайници. Бръсне човешкото си окосмяване от лицето, ръцете и тялото до кръста. Върху раменете му има татуировки в черен цвят, изобразяващи съчетание от руната за неизплащаем дълг ( Гирри ) и личния знак на Ранагонд-ен-Амарт. От татуировката-печат излизат линии, които, които се спускат по гърдите, гърба до края на плешките и по ръцете до лактите. Направил си е тези знаци въпреки изричното несъгласие на Ранагонд, който му е обяснил, че не иска Кимару да се чувства задължен за нищо...

Предпочитаното му облекло.
Пътнически ботуши в тъмен цвят, ленени панталони, бельо - гащи и потник, риза и елек, както и плащ с ръкави и качулка. Всичко в черно.
Екипировка:
- сребърна флейта в калъф, окачен на лявото бедро,
- Манерка
- Кинжал и права сабя (катана). Добър боец е, но никога не е нападал пръв - винаги само при самоотбрана или за да защити някой беззащитен.
- Мешка с: огниво и лампа, няколко ката бельо, бръснарски принадлежности, храна, нож, лъжица и вилица, плюс метално канче, въже, принадлежности за писане, няколко книги с поезия, легенди и тн, както и тетрадки за писане.
- Кесия с пари


Силни страни и способности - висока степен на владеене на елфическя език, култура и ценностна система (на светлите елфи). Притежава силен дух, който му е помогнал да преодолее слабостите и ограниченията, които природата му е наложила с болестта по рождение (това, че е хипофизно джудже, макар и в лека форма). Владее танца на меча на първо ниво в "Целостта и Едновременността".
Но най-силната му страна е творческата мощ на истинския поет.

Слаби страни: прекалена чувствителност, подсилена от заниманията с литература и бойни изкуства, прекомерна състрадателност, самоотвращение, вечна неудовлетвореност, силно чувство за непълноценност спрямо здравите и нормално скроени хора. Това чувство винаги е съпроводено с усещането, че така трябва да бъде, че няма право да ги мрази за здравето им, защото майката Природа е решила така.

Интересен герой, дори мога да кажа на 95 % сигурност оригиналния му първообраз. Поздравявам те Слънце, този герой наистина го признавам.

Идеята и образът на героя са чудесно изпипани и наистина оставят идеята за нещо прекрасно и завършено.
Само да попитам.Къде в името на 666-те кръга на преизподнята в Мюриън има гоблини?Защото аз немисля, че те изобщо съществуват тук.Моля поправете ме ако бъркам.

Не съществуват - правописна грешка!

Апропо, ЧС, откога реши, че катаната е права сабя?

Написал съм го, без да мисля... поправи ме, без да се притесняваш.
Друг е въпросът, че е малко странно катаните в Мюриън да се казват катани, защото това е японско име. Но иначе изскачат проблемите по обясняване характеристиките на оръжие, което читателят би разпознал за секунда, стига да е с оригиналното си име.

Искаш ли да ползваме тачи - това практически е катана, която се носи с острието надолу, пак е японско име, но не е толкова известно и натрапващо се....

Аз смятам да ползвам доста японски термини в постовете си, апропо.