Пустинни войни

Във времето на пустинни бури, когато червена вода напои пустинята Халит, оцеляха двама – Леара и Рашан. Двамата са последни представители съответно на древните пустинни племена – ширади и харити. Хората им умряха, станали жертви на битката между съюзите от пустинниците за територия. Завършиха в морета от кръв, пир за лешояди, змии, скорпиони и пустинни зверове. Много бури отвяха прахта, в която се бяха превърнали костите на падналите в битката, а други изчезнаха безследно.
Леара и Рашан успяха да изградят своя родова общност, въведоха традицията на кървавата клетва, която се изразяваше в това да прережат вените си и да смесят течащата в тях течност с клетвата да отмъстят за своите хора. Те имаха за цел да открият останките на падналите в битката и да ги погребат подобаващо според културните традиции на племената си.
Като войни те тренираха денононщно телата си в движенията на скорпиони и пустинни пуми, развиваха зрението си, като искаха да виждат така остро, както ястребите, да разкъсват, както лешоядите и да ловуват гъвкаво като тигрите. Наричаха се пустинни войни, известни и като пустинници. Те бяха срещу всички останали племена. Алчни и лакоми за пари, злато и богатства, те са ловки и неуловяеми. Обикновено ги наемат за охрана на важни личности от Изтока, както и за пазачи на стоките на търговците. Разбира се цените на услугите им са доста високи.
Като войни те са сурови, жестоки, горди, не се предават и имат силно развито чувство за справедливост и чест.
Уменията им са свързани с ръкопашен бой; оръжията им са разнообразни и могат да бъдат и тип "дуал" - по едно във всяка ръка. Най-често обаче използват пустинни мечове - основното им оръжие, които изглеждат така:

https://mirion.bulgarianforum.net/gallery/Ioaaiaoe/Ionoeiai-ia-pic_30.html

Ловуват често, което е свързано с развиване на стрелбата с лък. Изключително бързи, високи, стройни и са силни (с добре развити и оформени тела), войни до дъното на душата си. Понеже живеят в пустинята, не се обличат твърде много, дрехите им са оскъдни или просто ги няма. Тичат бързо, издържат много без вода и храна, но обичат богатствата.
За един такъв войн е важно да тренира, да се храни достатъчно, да създава поколение и да изпълнява задачите си. Създадени са да убиват по поръчка, но и да защитават своята общност. При тях цари моногамия - те си избират един спътник в живота и са с него до край. Умират млади, защото стават често жертви на пустинни зверове, а живота им е една постоянна игра със смъртта - изпълнен с рискове.
Не са особено умни, но разбира се има и изключения.Важното за тази родова общност е, че не се прави разлика между половете, тоест както тренират мъжете, така и жените, няма разделение и правата им са равни във всичко. Дори в отглеждането на децата, готвенето и лова.
В общността нещата се решават така: мъжът и жената, сключили клетвата, тоест децата на Леара и Рахман, но не от тях двамата като родители, защото със заклеването си, те се отричат един от друг като възможни възпроизводители.
Самото племе започва изграждането си много трудно. Отначало са само Леара и Рахман, оцелялите, които са няколко. В последствие бежанците в пустинята, бездомни крадци и пропаднали благородници, които търсят убежище се присъединяват към племето. Повечето хора от него са с матова кожа, приятен загар, но има и такива, които са с бяла кожа, дори с тъмна.
Целта им за намирането на останките на съплеменниците се предава през годините, но те нямат представа, че до тях се намират сериозни противници за богатства, както и че съвсем близо до тях има доста дебела следа за изчезването на техните хора.
Като пустинни войни, те могат да бъдат убити в битка, двубой, както и от отровни змии, скорпиони.. Те са хора, всички рискове за тях са налице. Живеят, за да оцеляват и бранят каузата си.
Някои по-силни хора от племето обаче успяват да се сдобият с домашни любимци – пустинни зверове. Разбира се, в повечето случаи те са им плячката, улова.
Живеят в нещо като шатри, но направени от кожи, а тренировъчните им полета са под пустинните дюни, изградили са ги с много труд и след много изпълнени поръчки за грабежи, убийства. Пустинните войни не нападат случайни кервани, просто вземат част от стоката им, което е особен вид такса за преминаването им през тяхната територия.
Но ако в тяхната собственост решат да минат авари или куенти, биват убити без милост.
Пустинните войни не почитат никакви божества, не знаят за съществуването на Лилит, разните видове демони и ангели или прокълнати вампири. Но пък почитат дрънченето на златото, среброто и други такива благородни метали.
Движат се по двойки, а историята им датира от петдесет години назад, след голямата Пустинна война....в която е имало много участници......и трагичен край.

Пояснение:

Пустинната война е била преди 150 години, което значи, че Рашан и Леара вече се на между живите и малко се е поизродила организацията им, но пък наследниците им продължават да търсят останките на предците си. Пустинниците вече се досещат за съществуването на Упирите, но не са напълно сигурни все още.