Чедата на Фаетон и нивата на Вселената

Фаетон пожелал също като Хармония и Баланс да създаде живот. Сторил, каквото сторил, но неговите създания се оказали безплътни, безсмъртни и лишени от болка....
Някой от тях прегърнали мрака, а други светлината.
... Демони и Ангели...

1)

Чедата на Фаетон се оказали безплътни, направени от енергия и възприемащи всичко около тях като изтъкано от енергия. Това се оказало естественото им състояние и ниво на съществуване, но в последствие нещата се оказали по сложни, заради наличието на разумни същества във Вселената.
Досега с емоциите на хората ги е променил, защото излъчванията на последните се оказали маяк, който ги насочил към материалния свят с неговите неописуеми усещания, недостъпни в безплътната им форма. Някой от тях изпитали любопитство, други желание за споделяне жизнените енергий на хората с тяхната - причините били различни, но не едно и две Чеда на Фаетон решили да "спуснат" до веществения свят на хората. Те нарекли родното си измерение Ахау-ахпоп, което ще рече Велик Дом, след което го "напуснали", променяйки нивото си на съществуване.

Открили по-близко измерение до телесното измерение, което нарекли сърцето на небето - У Куш Ках. В него Чедата Му все още били концентрирана енергия, но вече възприемали хората, дървета, скалите и тн както са си - материални. В това измерение отклрили, че могат да правят много неща - да местят предмети, да разрушават с енергията си и тн - но всичко е много изтощително и свързано с голямо усилие.

Следващата крачка било откриването на измерението, което нарекли У Куш Пало - сърцето на Морето (от живот). Това ниво от Вселената се оказало максимално близко до материалния свят. В него чедата на Фаетон започнали да възприемат и самите себе си като материално обекти, наред с околността. Все още обаче не важали всички закони на физическия свят. Случвало материален обект да мине през тях, както и обратното - те да пропуснат. Могли да летят, да прескачат и тн.... но също така отварянето на една обикновенна врата да им коства огромни усилия... а а друг път просто да минат през нея... или с лекота да отместват масивни скали. В това ниво емоциите на хората им действали разстърсващо - привличали ги или ги отблъсквали с неописуема сила. Манипулирането на хората с цел предизвикване на определена емоция се оказало много лесно, но един взрив от ярост можел направо да прати в несвяст дори могъщ ангел, както и обратно - ако предизвикан към нападение човек се успокои и излъчи умиротворение (искренно, а не просто страх ) ... то провокиращият го към агресия демон можел да се окаже съсипан за седмици. В това ниво Чедата на Фаетон все още не можели да черпят енергия от храната, топлина от Слънцето, хлад от сенките, да утоляват жаждата си с вода и т.н.


И накрая стигнали до познанието, как да се слеят напълно с веществения свят. В това състояние губели голяма част от силите си и били дори уязвими като всяко създание от плът. Но научили какъв е вкусът на храната, разбрали що е чувственост, сън и смях...

2)

С времето хората научили за родното измерение на Чедата на Фаетон и се опитали да стигнат до него. В това велико пътуване на духа те избрали два пътя - на Светлината или на Мрака. Онези, които избрали светлината, просто се "изкачили" по измеренията, по които Чедата се спуснали -.... в обратен ред.

Тези, които използвали обаче мрака, променили.... чрез самото си пътуване.... много неща.

Самото появяване на тъмни по душа човеци в измерението У Куш Пало - сърцето на Морето (от живот) - променило част от него завинаги. В тази нова част продължили да важат особеностите на първоначалното У Куш Пало, но чувствата, доминиращи в обитателя на това ново измерение винаги били тъмни, мрачни, изпълнени със сила, мощ - въобще всичко тъмно и страховито в природата на съзнанията, надарени с воля и съзнание. Хората, стигнали до това състояние, придобили способности, ужасяващи за обикновенните човеци - легендарна сила, регенерация на раните, почти неуязвимост и тн. Именно първите тъмни магове, достигнали до това ниво на съществуване родили древните легенди за ужасяващи зверства, чудовищни злоупотреби с власт, добита чрез свръхестествена сила и всякакви други извращения. Това ново измерение, огледално на У Куш Пало, но противоположно по същност, нарекли Гукумац, което значи Водна Стихия. Името било подходящо, защото независимо от мрака, към който подтиквало измерението, то съдържало и нещо ново и непознато .... непреодолимия копнеж на човека към повече знание и мощ - потребност, непоната на Чедата на Фаетон до тогава.

Тъмните Магове стигнали до У Куш Ках, и също променили част от него. Всъщност променили най-важния закон на местното естество - Вместо да се превърнат в концентрирана светлина като Чедата и като хората, тръгнали към светлината, тук тъмните магове започнали да се трансформират в променящи се под влияние на емоциите си същества. Много красива жена/мъж или нещо с челюсти и щипци.....
Нарекли това ново измерение, огледално на У Куш Ках, но протиповоложно по същност, Тохил-Ауйлиш. Което ще рече Дъжд на Злото.

Най-критична проямна обаче внесли в Ахау-ахпоп, тоест родното измерение на Демоните и Ангелите. Самото присъствие на тъмните магове превърнало част от измерението, наречено Великия Дом, в нещо ужасяващо. В тази половина от измерението веществения свет започнал да изглежда уродливо, вместо безплътен и направен от светлина. Скалате, дърветата, прашинките или дори капките вода непрекъснато изригвали пламъци и тъмнина. Там, където във веществения свят можело да има извор или къща, на това измерение се появявал смъртоносна вихрушка, зикурат по чийто стени се стича непрекъснато кръв или врящи катранени ями. Въпреки това за тъмните магове и демоните, това ново измерение било неописуемо привлекателно и привличащо. ЕТо защо това ново измерение, огледално на Ахау-ахоп, но противоположно по същност, нарекли Шибалба. Името било най-подходящото и значело тъма, мрак и ужас, сладострастие и потъване в тъмната природа на Вселената..... едновременно разпадане и доброволно сливане с мрака.

3)

Но хората не се задоволили и с това - те се опитали да сторят нещо, което Чедата на Фаетон дори не помислили - да стигат до самия Него, до Първичната Светлина. Съответно тъмните магове пожелали да стигнат до Сянката, хвърляна от Първичната Светлина - тоест до завистта, която го подтикнала да подражава на Хармония и Баланс.

3.1)

Светлите магове се "извисили" над измерението У Куш Ках и открили ниво на съществуване, представляващо съвършенно хармонично единение, съществуване, където няма аз и всичко е едно цяло - личността, останалите и околния свят. Цялата планета се виждала като кристална сфера от светлина, в която нещата преливат едно в друго. Нарекли това ново измерение Сак-Никте, което значело Бяло цвете.

Някой от тях проправили пътя и още по-Нагоре - до ниво на съществуване, което нарекли просто Песента. Това било "място", изградено от единствено усещане - че субекта и всичко останало са част от една Безгранична и несекваща Песен без думи и открояващи се звуци. Съвършенна хармония....

Още по-нагоре открили "Езерото от Светлина" Открили, че тук се събира цялата светла енергия, отделена от човешките същества. В това езеро се мяркали искрици, които непрекъснато се появявали и изчезвали.... това били душите на хората, които умирали и се прераждали.

Накрая - единици от най-съвършенните светци - проправили пътя за хора и ангели до последното... до Безграничната светла същност на Фаетон. Чедата на Фаетон межели да се появят в това измерение само като изключат всяка сетивност - един вид със "затворени очи". Оказало се, че само на хората е дадено да видят Фаетон в "лицето", без да изчезнат мигновенно.

3.2)

Тъмните магове намерили свой път - от Шибалба те се спуснали надолу в Мрака. Надолу в Мрака, роден от завистта, промъкнала се в желанието на Фаетон да създаде живот подобно на Хармония и Баланс.
Открили измерението наречено Буря - Цялота планета се възприемала като безкрайна снежна виелица, покрита от един единствен, извечен облак. Бурите и ураганите, се случвали вътре в него - бил едно цяло върху цялия свят.
Описание
Мънички снежинки падат от небето. После нарастват и се превръщат в искрящо бели длани, нежно докосващи нечий горящи от вътрешен огън рамене и нозе. След тях иде ревнив вятър и ги разтрошава до бял, фучащ прах. Докосванията и белите погалвания се заменят от ревяща срещу лицето, прииждаща стена от мрак и смърт, безумна енергия на неистови вихри, омотани в плющящи ледени плащове.
Ледена буря, закриваща слънцето.
Вечна ледена буря, закриваща Слънцето. Безконечна равнина, от която израстват белите колони на обърнати снежни мелстрьоми. Те се въртят и въртят- трикилометрови гърчещи се улей от режещ прах, затворен в кръг вятър и лудост. Съвършенната лудост- абсолютна безграничност, смъртоносен танц, изпълняван под бледото сияние на ярка, разсеяна светлина.
Едно момиче тича босо в постоянно местещата се бяла повърхност и дори не оставя следи след себе си. Смехът й превръща всяко снежно торнадо в съвсем побеснял пумпал сурова енергия, в неистовост, помитаща самия въздух, осукваща го в спираловидни пулсирания от неравномерни редувания на имплозий и ударни вълни.
- Аз съм Анна – и бурята й отвръща с ласкаво и свирепо сграбчване. Хваща я за косите и разперените настрани ръце и я отнася нагоре, към светкавиците, стратосферния ураган, към смравяващата прегръдка на пълзящите от земята до космоса космати, ледени, брутални, безкрайни облаци. Всъщност е само един - от левия до десния край на тази реалност – и дори ураганът е нещо, което се случва Вътре в този облак от прозрачни и пиещи топлината кристали.
- Аз съм Анна – и енергия, достатъчна за стотици простосмъртни торнадо, я завърта около остта й. Докато разперените й ръце се превърнат в сияещ, размазан за окото кръг около раменете й.
Докато косите и се превърнат в бичове, плющящи около нея.... а Губещата се долу земя се върти под събраните й едно към друго малки, горещи стъпала.
Да летиш по този начин е Щастие, Свобода, Демоничност.



По- "Надолу" от измерението Буря открили мястото, наречено Лабиринта. Стигналия до там тъмен маг се озовавал първоначално сред равнина, покрита напълно с мрак. Постепенно от нея започвали около него да израстват стени и да се появяват необятно дълбоки цепнатини. Мястото се превръщало пред сетивата му в Лабиринт, изпълнен с неизбродни коридори, шахти и подземия, в място, където е невъзможно да се пътува по права линия нито напред или назад, нито настрани, нито нагоре или надолу. По-ужасяващото било, че стените на лабиринта непрекъснато се размествали, отворите се разширявали или свивали - винаги съществувал риска от смазване на провиращия се между неспирно и произволно местещите се скали и тунели.
По стените, подовете и таваните на тунелите, пещерите и шахтите се появявали и изчезвали шарки, в които изпадналото в транс съзнание можело да разчете послания... съвети или загадки, чието грешно решение би довело до задънен път или капан.

Смъртта обаче не идвала толкова бързо - нещо обичайно било новият посетител да завари при пътешествието си през това място стотици бродещи човеци и демони, търсещи път обратно нагоре или опитващи се да продължат Надолу.

Съществували и четири същества, които не били нито хора, нито демони, нито нещо друго - би просто част от Мястото.
Това били Щуреца, Богомолката, Играчът и Паяка. Щуреца представлявал триметров щурец с човешко лице, чиято песен можела да обърква или ободрява, да примамва към капан или да води към спасение. Богомолката представлявала жена, при която крайниците вместо с длани и стъпала крайници завършвали с издължени, елегантни остриета. Тя имала изящна глава с малка уста, чипо носле и големи очи без бяло и ирис - само чернота. Тялото й било малко и крехко, преминаващо в широк ханш и нечовешки дълги бедра и глезени. Повърхността й представлявала блещукаща в сребристо невероятно гладка и твърда повръхност. Играчът познавал всички игри на света и винаги печелел. Предлагал възстановяване на жизнената енергия и премахване на умората, но срещу игра.... а залогът от страна на човека или демона бил пръст, крайник, око.....
Паяка предлагал откъслечна и понякога противоречива информация за Лабиринта срещу правото да хвърли паяжина върху спомен или способност на събеседника си.
В самото сърце на Лабиринта се намирало малко помещение, в което на крон от остриета седяло Врабчето. Също нито демон, нито човек, нито друго същество - гигантска човекоподобна фигура с глава на Врачте, той също прествавлявал част от Лабиринта. Онзи, който стигнел до него, получавал възвръщане на всичко загубено в Лабиринта, както и правото да премине по-надолу или да се върне в измерението Буря.

Онези, които преминели по-надолу, стигали до измерението, наречено Езерото от Мрак. Тъмно и неподвижно, в него нямало нито Светлина, нито живот. Само Сила. Измерението на Езерото от Мрак представлявало въплъщение на желанието за безгранична мощ - в чист вид. Достигналите до него се потапяли в самия Океан на Всемогъществото - и само онези, които били способни да се откажат от това най-върховно изкушение, можели да оцелеят и да продължат по-надолу, или да се върнат. Останалите - тези с недостатъчно непоколебима воля или цел - поддавали на сладостта от безмерната мощ и просто се разтваряли в Езерото от Мрака.

Само онези, които от господари на Силата успеели да се превърнат в нейни смирени служители - само те можели да продължат, без да се разтворят в Езерото от Мрак. Само те били в състояние от обикновенни тъмни магьосници да се превърнат в светци на Мрака.

Най- отдолу било измерението, което нарекли Сянката на Слънцето. Отново се оказало, че Чедата на Фаетон са ограничени. Демоните можели да се появят в това измерение само като изключат всяка сетивност - един вид със "затворени очи". Оказало се, че само на хората е дадено да видят директно Сянката в Същността на Фаетон без да изчезнат мигновенно.

Защо това -

Цитат :

Накрая - единици от най-съвършенните светци - проправили пътя за хора и ангели до последното... до Безграничната светла същност на Фаетон. Чедата на Фаетон межели да се появят в това измерение само като изключат всяка сетивност - един вид със "затворени очи". Оказало се, че само на хората е дадено да видят Фаетон в "лицето", без да изчезнат мигновенно.

и това -

Цитат :

Най- отдолу било измерението, което нарекли Сянката на Слънцето. Отново се оказало, че Чедата на Фаетон са ограничени. Демоните можели да се появят в това измерение само като изключат всяка сетивност - един вид със "затворени очи". Оказало се, че само на хората е дадено да видят директно Сянката в Същността на Фаетон без да изчезнат мигновенно.

се повтарят?

Иначе ми харесва, но някои неща трябва да ги обсъдим.

Защото, Бобо, това не е художествен текст, а обяснение. Нищо, че се повтаря - важното е да става ясно, че Чедата на Фаетон не могат да го погледнат директно нито от към Светлата му, нито от към тъмната му страна. Това е тяхната участ - могат да отидат до най-висшето и най-низшето измерение, да усетят присъствието му - но не и да насочат "взор" към Него, към Създателя си. Това е дадено само на Хората.

Идеята е ходещите "екзолтед персонажи" от само себе си да се разкарват от игровата зона на Света. Ставайки все по-могъщи в светлия или тъмния път, прекалено яките персонажи достигат до неизмерими препятствия, отвъд които ги чака гибел или самата Нирвана.
Върховните светци първо не искат да се "връщат" "надолу", второ осъзнават, че във вътрешните измерения всяка светлина ражда и сянка, всяко добро дело поражда и мрак.
Върховните жреци на мрака пък осъзнават, че като сеят страдания и мрак, дават възможност да се появи следващото поколение мъченици и светци.
Поради тази причина - без да ги убиваме - прекалено могъщите персонажи ще се превръщат в легендарни НИП-ове, неспособни на конкретни ходове.

Уточнения към самата Легенда и казаното за Измеренията

1) уточнение първо
- Вселената е едно във вътрешните си седем измерения (всички "над" "Буря" и "под" "Сак-Никте").

Вселената е едно - отделните седем измерения са просто начин да съществуваш по различен начин. Не става въпрос за паралелни нива, а за това да виждаш и чувстваш вселената по-различен начин. Един вид доведени до крайност гледни точки.

Примери:
Певец е седнал на земята и изпълнява хубава песен на двама слушатели.

В измерението "Сърце на Морето" същия певец си стои на същото място, слушат го същите хора и тн. Но в близост до него тревата за момент става по-зелена, предметите засияват под слънчевата светлина или сиянието на свещите, вятърът донася усещане за ласкав допир. Промяната се изразява в неща, които - без да са свръхестествени - се случват, без да има физическо обяснение за тях.

В измерението "Сърце на Небето" песента му има не само ефекта, наблюдаван в "Сърце на Морето", но може и да се види как въздейства на сферите светлина, каквито са създанията (гледани на това ниво). Самият певец е сфера живот и светлина и може да се види как собствената му музика му влияе и променя ритъма, с който пулсира жизнената му светлина.... нейните цветове. В същото време тази сфера живот се намира точно там, където във измерението "Земя", тялото му седи на земята. Може да се види как нишки живот и обич излизат от енергийната му сфера и просто докосват растенията и предметите.

В измерението "Великия дом" може да се види как неговата сфера жизнена светлина си взаимодейства енергийно със необятната, кристално прозрачна, изтъкана от топлина и обич повърхност на Земята, на Планетата. А музиката му е красиви вибрации през това лъчисто пространство, където дървото над него е разкошна енергийна структура, разтваряща се към небето и слънцето.

По различен като резултат (но съответен като подход) начин се отразява същата песен в "долните" измерения

Но пак повтарям - вселената е една, а измеренията са просто начин да съществуваш по-различен начин в тази единна вселена.

2) уточнение второ
- ако едно създание е активно на измерение "Земя", то може да му се въздейства от всичките седем вътрешни измерения. Например Ангел или Демон могат да атакуват маг по всички начини, които са им достъпни - от поразяване на енергийната му същност, през разтваряне на съзнанието му в светлината/мрака, до това да "тласнат" шкафа на главата му или да се въплътят и да му тряснат един юмрук.
Обратното не важи - ако маг в измерение Земя иска да порази Демон в Шибалба или Ангел в "Великия дом" трябва да нанесе енергийни удари. Разни свръхостри мечове няма да му помогнат - независимо, че чисто пространствено противниците му ще се намират точно до него.

Пример: Демонът Азидаха наподобява люспест великан с масивна опашка вместо долни крайници. Във веществения свят би се движел с огромни усилия, но в "Гукамац" или в "Дом на Морето" природните закони на веществения свят не важат напълно. На това ниво на съществуването той може да пълзи с огромна скорост, да вади скали от земята без да оставя дупка в почвата и тн. Същевременно обикновенните хора във веществения свят ще видят как тревата поляга на дълги зигзаги, как масивна скала изплува изпод земята без да причини малък локален трус и тн.

3) уточнение трето
- Измеренията "над" "Великия дом" и "под" "Шибалба" са малко по-откъснати от централните седем, в чиято сърцевина се намира измерението "Земя".

Тези "външни", "крайни" измерения също се влияят от случващото се в вътрешните седем измерения, но само от по-мащабните събития - масови войни, катастрофи, масов изблик на вяра и тн. Обаче важи и в обратна посока - ако могъщ маг или Чадо на Фаетон успее да промени нещо в тези твърде горни или твърде долни измерения, това води до колосални промени във вътрешните измерения.

Уточнение - пресичането на Езерото от Мрак е свързано с една голяма промяна в ценностната система на Пътуващия.

Езерото от Мрак е въплъщение на жаждата за мощ и поглъща онези, които я желаят неконтролируемо. Преминават онези, които осъзнаят, че не Силата им принадлежи, а те служат на Силата, защото тя произхожда от тъмната половина на Фаетон, на абсолютния бог на Първичната светлина.

Само онези, които от господари на Силата се превърнат в нейни смирени служители, могат да продължат, без да се разтворят в Езерото от Мрак. Само те могат от обикновенни тъмни магьосници, да се превърнат в светци на Мрака.