Хирве срещу Азидаха

Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...

Гледа града и празните улици,
покрити с прах, създаващ дима..
Дори и гората угнетена мълчи,
изгубила някъде там мечтите си..






Песента се прекъсна от нещо, което тя оприличи на приглушен тътен. Макар че пясъка омекотяваше всички стъпки при прекалено силните поддаваше, създващ илюзия за пукот. Гласът секна, а момичето внимателно пристъпи към най-близката дюна, правейки жест, с който цялото водно езеро изчезна за миг. Пустинният вятър духаше свирепо и Хирве се загърна в шала си да я предпаи от развилнялите се в див танц прашинки. Приближи се внимателно до сенчестия участък иззад близката дюна, изваждайки едната си кама, която стисна здраво във фината си длан.Тъкмо се канеше да пристъпи зад пясъчната грамада, когато глухия тътен на нечии тежки стъпки стана толкова близък, сякаш някой вървеше до нея. От сенките излезе грамада от мускули – на височина два пъти над нея, както и на ширина. Окъсаните му дрехи и мръсната му кърпа за глава направиха плашещия му вид още по-ужасяващ. Стъпи с големите си ходила, обвити в огромни сандали, държейки в едната си ръка си току що убита кобра, осмелила се да опита да го ухапе, защото беше настъпил дупката й. От другата му длан се показваше още кървящата глава на пустинен хищник, помислил го за вечерята си, но непосредствено намерил смъртта си. Усмивка се появи по лицето на грамадата, която Хирве оприличи като иронично дружелюбна и приветлива. Момичето се стъписа, но с усилие продължи да стиска камата си, въпреки че виждаше безсмислието на това движение. Злобното на вид лице срещу нея се ухили още повече, като придоби саркастична гримаса.

- Хайде да не си мерим силата, а? Колкото и да ми се иска да проверя уменията ти, нямам право на това засега. Здрасти сладурано. – силен гърлен смях обви околността, събаряйки близката дюна, превръщайки я в пенлив ручей от песъчинки.

Хирве мълчеше, незнаеща какво да каже и направи. Много уплашена за миг, тя се окопити в следващия, защото осъзна, че трябва да стигне в Метафия жива. Лицето й придоби равнодушен вид и загледа изключително спокойно Азидаха.
-Здрасти..страннико, но ще те помоля да не ме наричаш “сладурано”, защото съм също толкова сладка, колкото змията, която държиш в ръката си и така трудно смилаема като хищника, срещнал се с теб по пътя.

-Виждам, че си интересна играчка. Със сигурност ще ти се зарадват там, докъдето трябва да те придружа – изкиска се Азидаха. – Виж сега, момиченце, аз не обичам да се разправям със същества като теб. Твърде устати сте, а и ставате само за забавления. Дай да се разберем, аз съм тук не защото имам желание да те търпя. Наредено ми е да придружа теб и шантавия ти спътник до Метафия. По-добре да се договорим сега, за да не се наложи по пътя да се избиваме. Моята кожа ми изключително ценна.

- Какво е името ти, драги бъдещ спътнико? – иронично каза Хирве. И откъде накъде някой си е там ще нарежда на торба без мозък като теб да ме съпровожда до Метафия? При това без мое съгласие, знание и желание? Не стига, че си глупав, ами и не уважаваш дамите. – вирна нос Хирве, но жеста й не се забеляза или разбра..
-Гле`й сега, маце, не ме ядосвай, защото ще си наруша заповедите. Просто млъкни и си трай, за да не те запукам ей сега, че много ме дразниш. Стягай си багажа и да потегляме към Метафия.

-Никъде не тръгвам с теб, глупава буца такава. Потегляй си по пътя. Сбогом. Липил, ела. – повика нежно Хирве слона си, който се доближи. - Грам уважение нямаш.

-Сбърка малката, сега ще трябва да наруша заповедта си.- Азидаха посегна с огромната си ръка към момичето, хвърляйки улова си настрани и я сграбчи за раменете. Липил се появи и обви с хобота си кръста на Хирве`Исил, на която малко оставаше да се разкъса на две. С жест на ръката си тя направи заклинание. Над главата на Азидаха се изсипа силен дъжд, чийто капки Хирве вледени.

В суматохата момичето се обърна към силата на Хаоса и създаде силна илюзия за битка, в която Азидаха губеше без дори да помръдне. За съжаление демонът не се впечатли и се разсмя със злобен смях.

Азидаха недоумяващо проследи с поглед дългата ивица плат, която се опъваше от ръката му към момичето, и дръпна, посягайки с другата ръка. В същия миг периферното му зрение забеляза проблясващите фигури на призрачни остриета и магии, около него се завихри вихрушка от невъзможно студени капки, които светкавично се превърнаха в ледени късове. Той инстинктивно вдигна ръце, за да прикрие главата си и болката от забиващите се късове магически лед го накара да се засмее, понеже не беше достатъчно силна, за да го нарани истински.
...Пясъкът внезапно се втвърди и пред сведения му надолу поглед неговите крака започнаха да се обвиват в синкавото сияние на магически лед, който светкавично се превърна в широка поляна. Инстинкът отново взе връх над ума му и демонът се наведе, удрайки пясъка мощно и яростно – с две ръце. Юмруците му минаха през тънката ледена кора , пръснаха финни, кристални зрънца и потънаха дълбоко в пясъка. Едва в този миг разбра, че това слабо, кекаво, хитро същество го е излъгало, защото тя не целеше да го обвие в леден пашкул, а просто да го отхвърли надалеч чрез създадената от магията й повърхност.
В мига, когато ледената кора под него го блъсна в гърдите и корема, той неволно отвори длани и отново ги стисна в опит да сграбчи някаква опора, но пръстите му стриха само шепи пясък. Последва мимолетна загуба на ориентация, хаос от звезди и дюни, разменящи си местата и кратък, почти безболезнен удар в отсрещната дюна.

Хирве с леко очудване осъзна, че е успяла да влезе в битка на живот и смърт*, без да загуби дори частица от непобедимото спокойствие, на което толкова години я учеше Фирифула`Дот. Първата й реакция като магьосник се оказа елементарен, но бърз и неочаквано успешен ход, с който успя да увеличи разстоянието между себе си и нападателя. Видя го как пада в отсрещния пясъчен склон и още с докосването на земята се втурва към нея с ужасяваща скорост, която го превърна в губещо се под слабата лунна светлина петно. Разбра, че няма време за пресрещаш удар, че мълниеносно приближаващата се гибел няма да й позволи да оформи достатъчно мощно поразвящо заклинание и ще умре....

Ала точно в този миг тежкото, изнурително обучение замести липсата на собствен боен опит и тя направи просто, но ефикасно защитно заклинание на самата себе си. В следващия миг силуета й проблясна, появявайки се двайсетина метра настрани, а нечовешки бързия й нападател мина през мястото, където се намираше. Той подмина Липил толкова бързо, че слонът дори не разбра какво става, след което зави под почти прав ъгъл, без да губи устрема си, и отново се втурна към нея. Наближи я с такава светкавичност, че тя дори не успя да примигне, но защитното й заклинание се задейства от близостта му и я телепортира на двайсетина метра във въздуха....

.... Хирве не успя дори да се уплаши, защото Фирифула`Дот я беше подготвил психически за страничните последици, неизбежни при използването на школата на Хаоса. Даровете на тази Сила винаги носеха риск и опасност за разчитащия на тях и настоящето заклинание не правеше изключение. Тялото й определено щеше да приеме много лично контакта със земята след падането й от такава височина – но още при първите метри от пропадането ръцете й светкавично оформиха сложен сплит, а устните промълвиха в безмълвна скоропоговорка думи на забравен, мелодичен език. Резултатът не закъсня и на пясъка под нея се появи фигура, в чието лице младата загьосница зърна собствените си черти. Секунда по-късно протегна ръка с разперени пръсти към своето копие, а другата постави на корема си и веднага размени местата им, сви първата длан и отвори втората, при което почувства невероятно кратко замайване и световъртеж.

Озова се долу и видя как копието й, с което се беше разменила, така и не достига земята. Нечовешки силното същество го пресрещна във въздуха с чудовищно висок скок и удар, от който заклинанието-форма се пръсна в облак от рехава, бързо разпадаща се светла мъгла. Когато обаче противникът й се приземи, го очакваше копие на самия него – двете фигури се спуснаха една срещу друга и си размениха по удар....

.... Който се оказа достатъчен за новата форма-заклинание – ръката на оригинала мина през него и то сподели съдбата на двойничката й.... но в този миг Хирве разбра пред какво е изправена. Спомни си един урок на учителя й, в който я предупреждаваше, че могъщите бойци, както и Чедата, притежават качество, наречено “крепкост”. При първите то било следствие на пълното йм отдаване в пътя на Война и идвало като резултат от абсолютната хармония между плът и дух, мускули и воля. При Чедата съществувало като вродено качество, защото вместо душа жизнената им същност представлява тъмна или светла искра, отделена пряко от Фаетон. Подобно на съзнанието на войните, тази способност или вродено качество не се поддавали на копиране чрез магия.... и изпълвало ударите на тези бойци и същества със самата жизнена енергия на атакуващия....


- Ела ми, кучко! - прикъсна мисълта й с изръмжаване непознатият, втурна се отново срещу нея и тя за трепи път се оказа прехвърлена от защитното си заклинание на произволна, но достатъчно отдалечена от него позиция. Вече осъзнваше, че никой войн не може да се бие толкова примитивно, да се поддава така необмислено на гнева и яростта си.... а това означаваше, че е изправена пред тъмно чедо на Фаетон..... че е влязла в битка с демон....

ИИ
Това вече е моят текст.

* От гледна точка на Хирве битката наистина е на живот и смърт. Когато застанеш от грешната страна на такава агресивност не може да си въобръзяваш, че ако се предадеш, противникът ти ще успее да овладее гнева си и да не те разплеска... щото така му е заповядал някой, който в момента не е тук.
ИИ

Азидаха за пореден път се втурна срещу нахалната човешка женска и когато тя пак му се изплъзна, просто изрева от гняв. Яростният му вик вдигна облак от песъчинки и го запрати срещу магьосницата, която едва успя да се защити, оформяйки около себе си завихрена пелена от водни струи. Миг по-късно опасноста отмина и тя, вярна на обучението си, реши да не хаби веднъж вложената магическа енергия и запрати водния си щит срещу демона.

Той приклекна и пое с цялата сила на тялото и волята си нейното блъскане и му устоя. Частица от секундата по късно, когато вълната го обтече и зад него се стопи в нищото, Хирве видя, че под всяко от стъпалата на демона има по един конус от пясък, който се разширява надолу. Даде сметка, че заради “крепкостта” на противника й неговата жизнена сила може да излиза без помощта на магия от пределите на тялото и да му осигурява опора дори върху пясъчните дюни. Мярна й се мисълта, че в края на краищата може и да не оцелее срещу толкова силно и агресивно същество, а първият й сблъск с Чедо ще се окаже и последен...

- Ела ми, казах! - изрева демонът и отново се втурна към нея, а от яростта на волята му, всяка негова стъпка причиняваше гейзери от пясък нагоре по силуета му... ала този път не успя да стигне до нея, защото сякаш от нищото между тях се появи огромна крилата фигура. Чудовище с грива от разстопен метал, ужасяващи очи и крила, които вцепеняваха съзнанието й дори само като ги гледаше откъм гърба им – но в цялата страховита фигура имаше нещо странно познато и дори успокояващо.

Новото тъмно Чедо – защото можеше да е само такъв новодошлия – сграбчи главата на нейния нападател и се отмести, оставяйки тялото му да продължи засилката си към нея. Агресорът, неочаквано превърнал се в жертва, се обърна с краката напред във въздуха заради неочакваното препяствие, което спря само главата му, но не успя дори да изохка. Крилатата фигура устоя на инерцията и масата на първия демон и приклекна, тряскайки тила на плячката си в своето коляно. Чу се глухо тупване, след което Хирве очакваше да чуе протяжен предсмъртен хрип, но вместо това се чу едно неочаквано бодро изохкване.

- Тиииииииииииииииииииииииййй! - изрева крилатата фигура и магьосницата за пръв път чу някой да докарва звука на писък с дрезгав като старо коренище глас – Тиииииииииииииииииииииииййй! ХЕКОТЦЕ *

... И внезапно двете титанични фигури изчезнаха.... Просто се стопиха в сенките и магьсницата изненадано се заозърта, преди да осъзнае, че липсата им не е илюзия.

--------------------------------

* Припомням, че вътре игрово използваме маянският език като езика на Чедата и Пазителите (за които ще говорим по-нататък). Елфическият език е по-късно възникнал...или по-скоро елфите са се появили по-късно в Мюриън ( за това също по-късно).
ше (xe) - изпражнения;
коц (cotz) - нагърчвам, набръчквам;
е (e) - нещо собствено
Тоест, буквалният превод на словосъчетанието хекотце би трябвало да означава “самонабръчкващо се лайно”.

Понеже няма смисъл да ровим речниците на Толкин или в Попол Вух, най добре е да приемем следната условност.
С пряка реч в италик се предава елфическа реч
С пряка реч в италик плюс болд се предава древната реч (на която говорят Чедата и някой други)
Само с болд се изразява, че нещо е цитат, спомен или някакъв друг вид реминисценция в миналото.