- Тиен-Мил Анмари на нея какъви таковата? – попита тя
- Да ти кажа нещо за нея ли? – недоразбра съвесм събеседника й, а отговора бе само с кимане.
- Ами, тя е нещо като парламентарна олигархия, общо взето държава на интелигенция, дори сред по-нисшите класи, като основните управляващи са Съвет и си имаме председател, който е в някаква степен държавен глава, но няма властта на монарх.
- Икономиката ви от какво се издържа? – зачуди се тя.
- Търговия със скъпи стоки...
- Като?
- Най различни: платове, скъпоценни камъни, бижутерия, висок клас оръжия, дрехи, такива работи... и книги естествено. Тиен-Мил Анмари притежава най-големите библиотеки. Елфите в Загора може и да имат по-големи, но не са открити.
- Става – усмихна се чаровно жената като си водеше записки, след коте рече - Предлагам по 2 сикли за книга от полови камък* и по три сикли и седем кунта за по големите. Също бих желала да поема целия ви износ на оръжия.
*килограм
- Ахахахаха – искрено се разсмя събеседника - с удоволствие съм съгласен за оръжията, но за книгите имаме друго мерене, но да те предупредя - ние не произвеждаме прости оръжия, освен обичайните за армията си.
- Ние пък не продаваме на простаци оръжията, осван на обичаните такива – не му остана длъжна.
- Хех, между другото, армията ни е скромна, макар и прекрасно обучена.
- Ние армия нямаме, но винаги можем да ви прекараме на скромна цена, до където пожелаете – в израза „прекараме” като че ли премина нотка на двусмислие.
- Онези простаци, двианорците, твърдят, че войниците ни стават повече за бал, но те не могат да оценят значението на елегантността и семплото в една военна част.
- Разбирам, разбирам – закима разбиращо тя - тези полички ви стоят много мъжествено и професионално.
- Как, полички! Това е просто доспехи, които позволяват по-добро придвижване – с нотка на накърнена гордост отвърна той - ние се гордеем с мобилността на пехотата си.
- А не ви ли ветреее? – намигна закачливо тя и побърза да смени темата - ние пък разчитаме на нашия флот.
- Ние имаме скромен флот, обвързан със защитата на езерните ни граници, но преди стотина години успяхме да завладеем Он`Нор, островът в центъра на езерото, най-големият, и въпреки, че засега е свободна от мито пустош, скоро имаме планове да го ползваме за търговска спирка. Въпреки, че главният ни съветник е против...
- Е, тогава с радост ще го заемем ние... и без това колонията ни там има нужда от разработване...
- Боя се, че това е невъзможно за момента, въпреки че преди няколко поколения беше спорна територия, ние вече го владеем стабилно и имаме планове за в бъдеще... Като цяло сме в добри отношение със съседите си въпреки някогашната война със северните и западните държави Двианор и Юрвиар. Тя свърши преди 15 години, но вече сме напълно възстановени.
- Похвално, похвално, но като чели населението ви застарява?
- Всъщност, още по-лошо - основно населението ни е от младежи и старци... много зрели мъже загубихме във войната. Слава богу повечето ни младежи получават прекрасно образование и едва 16 годишни са готови да работят като чиновници и дипломати. Виж, работата с армията седи другояче, и затова сме ограничени откъм бройка, но след 10 години това няма да е проблем, а майсторската ръка на главния ни Съветник, един прекрасен дипломат, ще ни пази от сериозен военен конфликт дотогава. Истината е, че макар и малоброен и възрастово разделен, народът ни е далеч по-щастлив от населението на Двианор и Метафия, нашите съседки.
- Е да, след десет години и Двионар ще стане република... – иронично сбърчи устни жената - Щом имате... застаряващо и твърде младо поколение предполагам, че можем да ви предложим някой санитарни услуги? Като по-сложни медицински процедури на преференциални цени за платежоспособни клиенти?
- О, това би било прекрасно. С удоволствие бихме приели чуждоземни лекари в двора си, за да окажат помощ с впечатляващите си умения на нашите най-важни аристократи.
- Ако трябва да обобщя, ние ще ви поемем целия износ на оръжия плюс някой по-сложни лекове, но вие какво ще предложите в замяна?
- Двианор да станат република? – най- сетне репликата от предималко си проби път през чиновническата глава - Тези простаци винаги ще си останат банда диви селяндури и само брадвите им и покритата им с пепел земя държи другите народи да не влязат в мизерната им държава и да я изличат от лицето на земята.
- В замяна? – понамали малко пламта в речта си той.
- Ами все трябва да имате нещо полезно...
- Тъй като езерото е основна връзка между държавите, които нямат друга обща граница и са на двата края на света, а ние имаме прекрасен търговски флот, можем да облекчим и подпомогнем вашата търговия с Изтока, по вода пътят и по-къс...
- Тези ваши книги на какви разфасовки вървят? – прекъсна го тя, като гледаше нещо в бележника си.
- Нашите книги се продават според автора им, насочеността им и кога са написани. Най-общо казано, книгите от уважавани и известни автори са най-скъпи, по-старите книги също. Имаме няколко стандартни книги със военна теория, търговска теория, учебници по математика, медицина, които държим на ниска цена. Въпреки че са от солидни автори и са стари смятаме, че те са жизненоважни за всяко общество.
- Продавате старите неща по-скъпо!?- мислите на капитана се зареяха към петдесетте тона започващи да покълват картофи в трюма на кораба. Изразено в злато колко жизненоважни?
- Изразени в злато - на цената на три лакътя скъп плат, но не безбожно скъп, просто качествен.Смятаме, че цената е умерена при положение, че книгата не е дреха и може да се ползва от много хора и книгата с достатъчно грижи може да остане за десетки поколения.
- Моята господарка (
https://mirion.bulgarianforum.net/forum-f5/topic-t61.htm четвъртия пост) ми каза, че сте разбран човек, но освен това виждам и че разбирате от занаята.
- Тъй като нашата образователна система е усъвършенствана години наред, дори най-младите познават историята, икономиката и принципите на търговията – усмихна се мъжът - макар да е вярно, че опит все още им липсва.
- Това отваря интересен въпрос, дали бихте изпращали ваши момчета на обучение по нашите търговски кораби? Разбира се при по-голям и редовен поток можем да мислим и за някакви отстъпки от цената за обучение.
- Това несъмнено би била добра идея - все пак, не всички деца са склонни да четат книги, някои имат и други таланти. Може да съставим един договор и вие да ни пращате деца на благородници и богаташи на обучение при нас? Един вид на разменни начала. Естествено, ще уговорим и от двете страни някаква такса, все пак нашите учители трябва да живеят.
- Е ние няма да пращаме децата с твърде много оръжие, спокойно... – вметна жената леко намусена от споменаването на таксите и от това че преподавателите трябва да оцелеят.
- ....но можем да намалим сумите в интерес на намаляване инфлацията на валутите ни – всякаш не забеляза заблежката - Някакви други предложения, госпожо посланик? Споменахте, че използвате наемна войска..., а кой пази реда в градовете ви?
- В градовете ни има златно правило, оръжие носят само културните люде (да се чете всички), а споровете се решават от божия съд. Не вади оръжие, ако няма да го използваш. Който мисли, че не може да се изправи пред бога и да докаже правотата си пряк сблъсък не спори.
- Дуели?
- Не, дуелите са забранени, просто схватки до проливане на първа кръв... обикновенно.
- Аха, при нас дуелите са позволени с молба към Съвета
- ...или последна в зависимост от спора и нужното количество за да се измие съответната обида.
- Разбирам, а как стои въпросът с престъпността? Ние имаме опитна стража, вярно, малобройна, която ефективно преследва убийците и крадците.
(бел. „Посланничката” е, освен това е капитан на търговската галера с 50 гребци)
- При нас повече от веднъж не даваме шанс да се краде или убива, всъщност убийста в Пунос не са ставали повече от 50 години, но пък има множество самоубийства. Като на пример да мамиш на зарове в Калеб или да те заловят с жената на някой по праведен в божествените дела от теб.
- Нима нямате фанатици, които бягат от закона постоянно? Ако това наистина е така, сте големи късметлии. Нашата престъпност не е висока, но понякога е доста досадна.
- Както казахме не даваме втори шанс да се избяга от закона (краля е привърженик на скъсяването на краката на бегълците от закона)
- Съвсем наскоро пък убиец инфилтрира дома на един нашите Съветници и го уби в леглото му. Отвратително. Нашият народ е негативно насочен към убийствата и асасинациите и не ги практикуваме дори към враговете си. Като цяло предпочитаме дипломацията.
- Убииците са презряни и при нас, освен ако не са добре платени и това няма да помогне за разместване в йерархията.
Стенография от разговора на капитан Патрисия Моралес Сарвант ла Грендел де МилОст и чиновника или посланика с когото тя е разговаряла.
Пон Яну 04, 2010 11:35 am by IceMoon
